Показват над 400 нови експонати в Българска археология 2023“
Автор: Велиана Христова, " Гласове " Следвайте ни в Телеграм
Проучванията през 2023 година се оказаха доста сполучливи, тъй като резултатите са извънредно значими от позиция на историческата стойност и информацията за предишното на нашите земи. Такъв акцент сложи доцент. Христо Попов, шеф на Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ-БАН), преди обичайна годишна галерия на резултатите от миналия археологически сезон. Изложбата ще бъде открита в Националния археологически музей в 18 ч. на 14 февруари – Деня на българските археолози, и ще бъде отворена за гости до 26 май. Доц. Попов благодари на сътрудниците си от института и от 23 музея в страната, които също вземат участие в изложбата със свои експонати.
Това е 17-та подред година галерия „ Българска археология “, тя включва над 400 находки и богат илюстративен материал от 30 обекта в страната, датирани от от праисторията до Възраждането. Сред тях са праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните замъци Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник. Представени са и обекти от огромните избавителни археологически разкопки, свързани с възобновяване на железопътната инфраструктура на НКЖИ, измежду които римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна ера при Пауново.
В изложбата с находки вземат участие 23 музея - Националният исторически музей, районният археологически музей в Пловдив, районните исторически музеи във Варна, Видин, Кърджали, Пазарджик, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, Археологически музей „ Старинен Несебър “, Археологически музей „ Мечислав Домарадски “ в Септември, археологическите музеи в Сандански и Созопол, историческите музеи в Ивайловград, Ихтиман, Правец, Приморско, Провадия, Чипровци и Чирпан, и Музеят на родопския карст в Чепеларе. Някои от разкопките са завършили едвам в средата на декември, само че резултатите към този момент се демонстрират пред публиката, акцентира доцент Камен Бояджиев, основен уредник на изложбата. Сред най-впечатляващите експонати са праисторически украшения от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и Юнаците, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен жезъл от Провадия, каменни главнярници от Пауново, групова находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре, бронзова дрънкулка на Хермес (Меркурий) от Циле, средновековни украшения и детайли от костюма от Лютица, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско), порцеланови чашки за чай от Китай от потъналия транспортен съд „ Урдовиза “.
Доц. Стефан Александров, зам.-директор на НАИМ, означи, че в института се работи по няколко съвременни планове като новия аудиогид на български и британски, а напълно скоро ще бъде показана и виртуална действителност, посредством която четирима души по едно и също време могат да преживеят визитата в музея. Сключено е съглашение с института „ Инсайт ” и партньорство с два швейцарски университета, с които ще се опитат да вкарат нови технологии.
Изложбата е в действителност радваща, тъй като през 2023 година след неуредици в Министерството на културата множеството археолози получиха бюджет едвам през септември – октомври. няколко години поред парите за археологически изследвания бяха едвам 3 млн. лева, само че в последна сметка през предходната година поради инфлацията, повдигането на минималната заплата, по-скъпите командировъчни той бе повишен на 4,5 млн. лева за 2024 година поради неточност, която регистрират и в МК, дотацията за археологически изследвания бе понижена двойно – на 2,4 млн. лева министерството на културата даже е протестирало и археолозите се надяват до месец-два грешката да бъде отстранена. Според тях, действителната нужна сума за археологическите разкопки, е 7 млн. лева България е една от трите най-богати на културно завещание страни в Европейски Съюз, дружно с Гърция и Италия.
